Коледните илюзии

Семейството ми е тежка работа. Ще дам само няколко примера – всеки разговор с майка ми обикновено съдържа мои крясъци след 3тата минута, а брат ми е със счупена ръка, защото удари стената след един разговор с нея. Баща ми не говореше с мен два пъти по една година, брат ми искаше да се изнесе на квартира от собствения си апартамент, защото родителите ми бяха у тях по всяко време на денонощието, включително и за да им измие мама чиниите и оправи леглата. Майка ни все още ни казва какво да правим в дълги всекидневни разговори, въпреки че съм на 40, а брат ми на 38. За 18-годишния ми син все още се говори за малкото любимо дете, което обаче все повече ги разочарова.

Да, заминаваме да празнуваме Коледа заедно на тяхната вила. Естествено, синът ми казва, че ще пристигне на 24ти късно вечерта и ще си тръгне на 25ти. Майка ми е безкрайно разочарована от неговото поведение и не разбира защо предпочита да си стои сам в къщи на компютъра, като на вилата ще му е много по-добре без Интернет.

На мен ми излиза (слава богу) запис на едно телевизионно предаване на 22ри следобед и мога да замина с дъщеря ми чак на 23ти, което отново кара мама да се обажда и проверява дали не може да се отменят ангажиментите ми, понеже тя разчита аз да сготвя всичко за Бъдни вечер и Коледа и ако пристигна толкова късно, няма да успея. Успокоявам я, че всичко е наред и ще се справя, но нейният опит я прави скептична и тревожна как всички ще останем гладни. Брат ми си има извинение – жена му е на работа и може да тръгне чак на 24ти в 10 вечерта, на 26ти пак е на работа.
Пристигам при тях на вилата.

Илюзия 1: Търчащите перфектни роботи с изгладени дрехи и майсторска прическа и грим, които внушават божествена сила по всяко време са любимия персонаж на майка ми. А аз бях с коса, която само сресах след банята, с любимия пуловер и без грим, защото тази седмица изгубих цялата си чантичка с гримове. Ще ми се карат...

Разбиване: Майка ми ме поглежда и казва: „Я, колко си хубава! Да, изглеждаш малко тъжна, а аз най- те харесвам като жена, която изглежда силна и се справя сама, но сега изглеждаш чудесно! Тази лека тъга ти придава много женствен вид”. Хора, нали ви описах майка ми? Когато бях на 13 с лека форма на анорексия ми беше казала „Е, симпатична си, но никога не би станала Мис България”. Около 100 пъти след това ме е връщала от вратата с думите „няма да излезеш така – с тази прическа/ с тези обувки/ с тези измачкани дрехи/ без грим и т.н.”

Илюзия 2: Информираното ми съгласие да подготвя празничната трапеза и да нахраня всички с нещата, които тя е предвидила да присъстват, е готово за действие. Когато пристигам на 23ти, смятам да подготвя някои от нещата, които изискват време. Любимото ми е писането на късмети за баницата, които измислям вечерта, преди да заспя.

Разбиване 1: На 23ти вечерта се оказва, че вече е сварила боба, накиснала чушките и подготвила сърмите – плънката е готова, листата са отделени, тиквата е настъргана за тиквеник и друга е подготвена за пълнене и печене. Аз нямам какво да направя, освен да пусна музика и да потанцуваме.

Разбиване 2: На следващата сутрин ставам в 9 и слизам да готвя 15 неща, но там заварвам майка ми, която е увила сърмите, напълнила чушките, а тиквеника се пече. Тя готви зеле, защото аз го обичам, докато оправя едно отскоро мъртво прасенце за сланина, суджук, пържоли и месо за готвене. Успявам да се вредя да напълня тиквата за печене и да направя баницата с късмети, които обаче тя вече е подготвила и аз не искам да споря с нея. Подправям салатата от боб и към 9 вечерта нареждам масата. Тя е в кухнята и не мога да я махна оттам. Гледам 2 филма междувременно и садя теменужки. Дремя около час. Толкова за ангажиментите ми и нуждата й от мен. Явно искаше просто да знае, че съм там.

Илюзия 3: Родителите ми не можели вече да се оправят сами. Баща ми е след инсулт и твърди, че му е трудно да кара колата. Искаха да я взема аз, но знаех, че това е списък с ангажименти към тях и отказах. Те твърдяха, че не могат да се справят. Искат винаги някой от нас, по възможност всички, да ходим с тях на вилата всяка седмица. Майка ми твърди, че е болна и изморена и не може да поема някакви ангажименти, свързани с по-интензивно физическо натоварване. Когато последният път идваше специалистът по камини с водна риза, трябваше „задължително” някой от нас да е там, понеже те били твърде стари и не разбирали  - трябвало да има някой от нас. Ние не можахме да отидем.

Разбиване 1: Баща ми хвърчи всеки ден с колата да изпълнява поръчки, майка ми води дъщеря ми на пиано, балет, солфеж, балет, пиано всеки ден от седмицата, взимайки я от училище. На 24ти баща ми „литна” 3 пъти до близкия град (веднъж за нов нашийник за кучето, втория път – за телешко, с което да „доподправят” домашната свинска кайма от онуй прасенце, и после още веднъж, защото е свършило киселото мляко, с което внучката му обича да яде сърмичките си). 

Разбиване 2: Болният ми баща влачи дърва и въглища, като не ми дава да пипам камината, понеже не съм разбирала.  Следи температурата и от време на време пита „Красив ли е огънят?”, докато аз и дъщеря ми крещим в отговор „Благодарим ти за прекрасния огън!”. Не можели сами? Всичко могат.

Илюзия 4: Моето малко момиче. Тя понякога ме плаши, тя е малка лепка, която иска да ми подражава във всичко и още мирише на бебе. Тя е малка и крехка и иска кукли от рекламите за Коледа. Почти не вярва вече в добрия старец, но все още предпочита да има магия, затова последното заключение е, че „той ходи само при сираците”. След месец ще стане на 7 и си мисля, че първите 7 са минали – каквото съм направила сигурно не е достатъчно.

Разбиване: Тя вече не е бебе, тя е момиче, което скоро ще се оправя само във всекидневието си. Гледам я тази вечер как танцува – с движения на голям човек, докато ми обяснява „изтрий си съзнанието, искам да мислиш само за утре”, докато се старае да повдигне самочувствието на дядо си или чете през рамото ми и коментира написаното „разбира се, аз пораствам всеки ден и ти благодаря за всичко, което правиш”. Бебе? Кога научи тези думи? Кога започна да стигаш ключа за лампата?

Илюзия 5: Не можеш да седиш 8 часа пред камината, гледайки огъня.

Разбиване: Можеш, само трябва да сложиш виното наблизо, за да не ставаш.

Илюзия 6: Ние, другите, бързаме да си тръгнем оттам.

Разбиване: Не, не бързаме, оставаме до последно. Тръгваме си от вилата на нашите на 26ти сутринта, вместо на 25ти вечерта с огромно неудоволствие, че трябва да напуснем. Майка ми ще лежи изтощена 1 ден, защото нас ни няма и е доволна, че сме били там. Мамо, и на нас ни хареса! Благодарим ти за тази Коледа! Татко, благодарим ти за огъня.

Неочаквана ваканция.