Глава 8 - Сън

Mit:

да бе ти тази да...
... да чуя усмивката ти,
... да докосна дъха ти,
... да вдишам съня ти,
... да усетя погледа ти,
... да видя топлината ти...
да, сънят е началото.

Iv:
Сънувах, че черупката вътре в мен се пропука. Въпреки, че ме беше страх, се оказа, че не боли. Всъщност светът стана сякаш малко по-цветен.
Като се събудя, ще видя дали е истина.

Мисля да си я позапазя (черупката) за известно време, за да ме пази от вятъра на брега, ако задуха.

Глава 7 - Лунна нощ

Mit:

Крадецът я остави - луната на прозореца ми.
Дори другото да сме изгубили,
винаги ще я има любовта ни.
Никой крадец и никоя болест няма да ни я отнемат.
Любовта ни е луната.

Mit:

Защо не чух кога си тръгна, напусна ме,
да - аз съм това което съм, правя каквото си искам,
но не мога да се скрия. Така, както и ти.

И няма да се махна, няма да се крия,
няма да се опитам да бъда това, което не съм,

Докaто съм в съня си с теб не искам
никой да ме събуди, и няма да напусна
това легло, с риска да забравя
всичко това, докато усещам топлината ни

Глава 6 - В очакване на лятото

Iv:

Стъпки по пясъка. Може и без стъпки - когато летиш...

Mit:

Koй е по-свободен, Ив? Този, който лети, или този, който оставя себе си някъде там..

Веднъж бях на кръстопът, вървейки през живота си. Най-красиво бе да се обърна и да видя картината, която бях нарисувал като дете, и да продължа с усмивка!

Iv:

Благодаря ти за този отговор, Мит. Мисля, че си прав.

Но усещането от летенето, колкото и да не оставяш нищо след себе си, освен собственото си удоволствие и мимолетна сянка, е страхотно!

Mit:

Ив. искам да летя и то много искам, а всъщност искам ли много? Та всеки от нас лети.

В сънищата си или на живо, само че трябва да кацнем някъде, за да полетим отново. Всъщност ние сме олицетворение на това кой къде каца.

А там в летенето сме еднакви всички.

И дори сянката носи живот, Ив.

Iv:

Има мигове, когато не искаш да оставяш стъпки. Когато е по-безболезнено да си прелетял около нещата край теб, без да ги докоснеш и те да докоснат теб. Само да си се насладил на красотата отгоре.

Глава 5 - Упражнения по български

Iv:
Обичам те с мен, в мен, до мен, върху мен, под мен, зад мен, пред мен, след мен, заради мен, въпреки мен, когато мен, защото мен…
Обичам да се събуждам до теб,
обичам да заспивам с теб,
обичам да ме целуваш нощем,
обичам да ме целуваш денем,
обичам ръцете ти,
обичам миглите ти,
обичам увереността ти и когато ти е неудобно,
как държиш цигарата, как си пиеш кафето, как ме прегръщаш, как правим любов,
а усмивката ти ми разтапя хладилника... :)

Задръж магията.
Задръж и вятъра, и слънцето,
и оня вкус на зрели боровинки,
и шепота от лудост над зенитите,
и дивия цъфтеж на месец юли.

Да задържиме полъха в листата,
росата, прегоряла от мечтите ни,
да задържиме оня дъх на лято,
завинаги да задържим магията...