Мисля, че съм
направена от малки момиченца. Някои са смели, други – тихи. Някои са весели, а
други – тъжни; има и сериозни, логични, педантични, но повечето са диви. И
понякога те си тръгват, напускат групата. Чак когато някое от тях си тръгне
разбирам кое е било то.
Мразя момичето,
което си отива от мен. То краде душата ми. Не харесвам това, което идва –
тепърва трябва да го опознавам и не знам дали ще ми хареса да живея с него.
