Газелата е символ на страната. Истории от югоизтока

Минава 9 вечерта, цикадите са полудели, а как и да не крещиш толкова силно, когато живееш само 1 ден, а вечерта вече се спуска. Малка площадка с криви плочки е събрала от всичките си страни стари пластмасови маси с мушами и порцеланови чайници. Над стъклените чашки за чай се виждат уморени, но усмихнати лица на различна възраст, повечето над пенсионна.

Включва се музика, която не може да заглуши виковете на цикадите. Ритъмът е малко източен, малко поп. Над главите на седящите гирлянд от голи бели крушки e вързан между дърветата. Лицата се усмихват малко повече и на площадката се появяват две мъжки фигури с леко поотпуснати рамене и позакръглена талия. Наближават възрастта на баща ми. От колана на единия, облечен целият в бяло, виси къдраво шкембе, което започва да се подрусва в такт с музиката, когато той вдига ръцете си и започва да танцува.

Оглеждам пак седящите. Повечето са мъже. Какво пък, мисля си, изток. Отнякъде става младо момиче, сигурно е към 20 годишна, в красива рокля малко над коляното и започва да танцува към тях – танцува уверено, сама, върти китките на ръцете си около раменете и главата си, прави малки грациозни стъпки, а всички присъстващи пляскат с ръце в ритъма на музиката и й се радват. Тя кани седящите да се включат на дансинга с ръце и лице, но не се притеснява да танцува пред всички сама или да се присъедини към мъжете.

Красива е. Има смугло лице и дълга тъмна коса, но най-красива е като се движи. Руса жена също излиза сама и танцува за себе си, а тялото и движенията й са грациозни до степен на хипнотизация, поне за нас – "европейците" от трета маса, които не могат да произведат такова движение на каквато и да било музика. Мъжете силно напомнят танцуващите в гръцките таверни, а в движенията на жените има персийско очарование и изящност.

Всички танцувахме, пихме и бира, и чай, наоколо пляскаха и се веселяха усмихнати. Първа вечер навън с хората, в чиято страна сме дошли да работим. „Дискотека“ в съседен комплекс, с карти за почивка на инвалиди.

Айдън. Заман? Истории от югоизтока

„Айдън“ е дума, която не искате да чувате. Означава ясно, добре, но това ви обрича на вечно очакване. Дори не е като маняна, защото в маняна има поне далечен намек за срок. Думата „заман“ не означава нищо определено. За нас тя означава кога и изисква що-годе измерим период от време в отговора. Тук на въпроса Кога? отговарят с  ясно, „айдън“.

И, разбира се, това потъва. Руснаците, които още бродят по тези земи и са смятани за специалисти, са се научили да казват „утре“. Тяхното „завтра“ обаче е измисленото „утре“ на всички лентяи.

Когато преди 45 дена за първи път говорих по скайп с човека, който ме нае тук, той се извини за лошия интернет и каза, че „утре“ тук ще има добър интернет. Седмица по-късно дойде първата група българи, които ми писаха 3 изречения и казаха, че „утре“ ще им пуснат добър интернет.

Когато пристигнах, беше събота сутринта. Казаха ми, че в понеделник ще има добър интернет. Този интернет така и не е дошъл, 34 дена по-късно. Но и ние междувременно разбрахме, че сроковете са най-мъгливото понятие в югоизтока.

Затова пиша рядко. Айдън?

Гюзгю. Истории от югоизтока

Отражения

„Гюзгю“ в хотела още няма. От един месец не съм виждала себе си. Бегли отражения в прозореца са единствената ми идея за външния ми вид. Не знам как изглежда косата ми – бухнала ли е или сплескана (понякога виждам странна сянка в краката си, често чорлава), дали панталонът ми седи добре с тази риза, имам ли сенки под очите и трябва ли да се боядисвам скоро.

Трябва да си призная, че да живееш без огледало не е лошо. Нямаш bad hair days, не си оправяш грима постоянно и забравяш, че откакто си станала на 40 не се познаваш отвън.

Признавам си, доста е изкушаващо да се живее без огледало; преди не се бях замисляла. Почти не ползвах козметиката си. Донесох със себе си от България едно малко огледалце с месингова дръжка, подарък от сина ми за рождения ми ден, но в него можех да видя само 2 квадратни сантиметра от себе си – по едно око (никога и двете), устните си, върха на носа си, половин вежда. Мисля, че не беше толкова зле.  Живеех със себе си отвътре и не усещах обвивката си.

Днес си купих гюзгю, в което виждам главата си. Затворих го в другата стая. Ако не намеря тези дни възможност да отида на фризьор, ще го използвам да си боядисам косата и след това веднага ще го затворя в шкафа.