Никой

Здравей,

Аз съм Никой. Онзи никой, с който говори днес преди обяд. Онзи никой, който седи до теб. Онзи никой, който ти подаде чашата. Онзи, за който никой не пита „Кой?”.

Така ми е удобно да съществувам, поне докато не изтрещя. Но ако изтрещя, ще проимам лице, име, история. Затова съм тих. На кой му пука?

На Никой.

Щастието боли

Ние бяхме щастливи, нали?

Ние бяхме безкрайно щастливи!

Ние имахме свои зори,

свои залези, отливи, приливи…

Ние пазихме в нас топлина,

а сега сме такива студени!

Бяхме с теб под дъжда – у дома,

а сега сме с теб сухи и земни.

Толкоз много сълзи – за какво?

Разстояния винаги има.

има пътища, блясък и ров,

ненапълнен догоре със истини…

И вали изкупителен дъжд…

Колко чаках така да вали!

Да поеме скръбта наведнъж.

Всяко щастие силно боли.