Писмо 1

Здравей Мите,

Тъжно ми е, че те няма.
Явно няма как, всички се изкушаваме да вярваме, че имаме време за всичко.
Не мога да повярвам, че си постигнал толкова (това изречение го трих няколко пъти и не мога да напиша какво си постигнал, само ти си знаеш докъде си стигнал).
Надявам се да гледаш отвисоко сега.
В някаква степен си гледал отвисоко винаги.
Може би в това е бил проблема, а може би не, може би не е имало проблем дори.

Днес се запознах с Мира. Тя познава един друг човек, какъвто аз не съм познавала.

Ти беше мил и срамежлив, леко неуверен, но достатъчно здравословно възпитан, за да си толкова социално интелигентен, колкото наистина успяваше да привлечеш хората около себе си.

Глупости.
[15.3.2010 ã. 15:07:21] Dimitar Yurukoff: Kak si Iv.? ;)
[15.3.2010 ã. 15:09:23] ivabel: 4удесно, Мити, ти?
Липсваш ми.
Когато имах нужда, успя да ме изкараш от черупката. Виждах, че си самотен и виждах, че викаш за помощ. Но като не искаш да поемеш подадена ръка, никой не може да ти я натика насила.
Не мога да повярвам, че няма да се обадиш. Няма да ми пуснеш поредния текст, който трябва да поправя, за да има смисъл и да е четим.

„Ив, как се пише нежността? С едно или 2 т?”

Яд ме е на теб, Мити.
Не си бил толкова лесен за всеки ден, колкото си бил за вечността.
[12.3.2010 ã. 15:38:00] Dimitar Yurukoff: Не лесен съм, но да ми е интересно и ново.
Довиждане, приятелю.
Исках да ти пиша повече, и за Тигрите, и за теб, и за мен, и за търсенето.

Явно не сега.