Продължение

… А тези наши нощи,

                        прекарани без сън,

                                    до прозореца?

Звездите, събрали надежди –

                                    хиляди!

А нашият девствен дъжд

във тополите,

А стрехата, погребала полети?

А брега, всяка вечер бленуван?

А вълните, удавени в пясъка?

Те сега ще измият до дъно

и калта,

и цъфтежа,

и блясъка…