Gypsy time

Хората не трябва да правят неща, които не им харесват. Така губят самоуважение. Това ги прави нещастни задълго.

***
Настроението е най-променливата величина. Тя е в пряка зависимост от времето, слънцето, дъжда, температурата на въздуха, парите в джоба, обажданията на майка ти, количеството алкохол, грубите хора, досадата, комплиментите, добрата храна и компания.
Най-добрия начин, който знам за оправяне на настроението, са "циганските дрехи".

Когато си облечеш дрехите, които казват "аз съм друг и не ми пука", светът започва да изглежда много по-приемлив. Тогава виждаш хората, които ти се усмихват и поздравяват за това, че си различен и не се притесняваш дали ще те приемат. Тези, на които твоят подход им харесва, сами идват при теб.
А още с обличането на тези дрехи си игнорирал останалите.


***
Преди няколко дни, след кофти работен ден, пътувах в автобуса, за да се срещна с приятели. Една възрастна жена от седалката отсреща ме гледаше лошо. Не знам защо, може би и тя имаше кофти ден, може би не й харесах.
Когато ми писна да ме смачква с поглед, бръкнах в чантата си и извадих венецианска карнавална маска, която пред смаяния й поглед вързах на лицето си.
И се усмихнах.

Горе, на върха

Горе, на върха на хълма, като затвориш очи и оставиш зимното слънце да напича лицето ти, чуваш ритъма на един свят.
Това не са само птичките, водата и камбаната на вековната църква. Има и ехо от стъпки на невидими същества, пукане на камъни, кротки аплодисменти от листата на маслините.

Как се създават връзки?

Няма връзка, ако не поемеш отговорност. Така си мисля.
Какво имам предвид?
Ако не поемеш отоговорност за работата си, не ти пука за нея;
Ако не се погрижиш за къщата си, ти си просто гост в хотел;
Ако не поемеш отговорност към приятелите си (да им се обаждаш, помагаш) , те са просто хора във Фейсбук;
Ако не поемеш отговорност за връзката си, тя е просто секс или съжителство.
Имате ли друг отговор? Сигурно има много други теории, като "да се обичаме с отворени очи" (Хорхе Букай - всеки си е индивид и ние само си помагаме да бъдем по-добре един с друг), или функцията на притежанието - "аз съм за теб всичко и ти си за мен всичко", но не мисля, че те изключват отговорността.

тц

Тц, не ми харесва да съм тиха, докато си другаде.
Тц, не ми харесва да ме няма в половината ти живот.
Тц, няма нужда да ми обясняваш. Твоят живот си е твой, но аз не се срамувам от своя.
Лека нощ, където и да си...
Знам, че това не ти е достатъчно, но разбери ме - аз няма къде да избягам от своя. И не искам. Той си е мой, какъвто и да е - харесвам го.

Порцеланова чаша

Благодаря ви. Знам, че съм порцеланова чаша – достатъчно любима, за да бъде лепена след счупване. Само от гледната точка зависи кой какво вижда – колко е красива и обичана, за да се залепи пак, или колко счупена е била.

От времето и повторението обаче малко ми се поочукват ръбчетата на счупеното… Защо се чупи на едно и също място? Вероятно проблемът вече е в чашата.

От нея не става чаша.












***
Не искам да знам, че съм смъртна. Може би затова непрекъснато греша, не търся опрощение. Искам децата ми да ми простят само.

Прошката се иска, казват, не се дава. Няма толкова голямо значение да простиш, колкото да знаеш, че ти е простено. Засега не ми трябва незабавно, а знам, че много прошка ще ми трябва.
Сега ми трябват крила, но не ставам за ангел. Пластична хирургия :)

P.S. Аз съм просто красива порцеланова чаша. Малко счупена.