Не знаех, че ще
бъде такъв краят.
С шампанско и
рози.
Красиво, нали?
И тези обляти от
сълзи перони…
Забравяш, че в
тебе сърцето крещи.
Забравяш да
плачеш, да викаш от болка.
Стоиш и учуден
подаваш ръка.
И, естествено,
казваш „До скоро”
и заглъхва във
тебе денят.
А бяха такива
горещи сезони…
И бяхме
единствени с тебе в света.
… Вчера пътят пое
към безкрая
и изчезна следата
назад.
