тц

Тц, не ми харесва да съм тиха, докато си другаде.
Тц, не ми харесва да ме няма в половината ти живот.
Тц, няма нужда да ми обясняваш. Твоят живот си е твой, но аз не се срамувам от своя.
Лека нощ, където и да си...
Знам, че това не ти е достатъчно, но разбери ме - аз няма къде да избягам от своя. И не искам. Той си е мой, какъвто и да е - харесвам го.

Порцеланова чаша

Благодаря ви. Знам, че съм порцеланова чаша – достатъчно любима, за да бъде лепена след счупване. Само от гледната точка зависи кой какво вижда – колко е красива и обичана, за да се залепи пак, или колко счупена е била.

От времето и повторението обаче малко ми се поочукват ръбчетата на счупеното… Защо се чупи на едно и също място? Вероятно проблемът вече е в чашата.

От нея не става чаша.












***
Не искам да знам, че съм смъртна. Може би затова непрекъснато греша, не търся опрощение. Искам децата ми да ми простят само.

Прошката се иска, казват, не се дава. Няма толкова голямо значение да простиш, колкото да знаеш, че ти е простено. Засега не ми трябва незабавно, а знам, че много прошка ще ми трябва.
Сега ми трябват крила, но не ставам за ангел. Пластична хирургия :)

P.S. Аз съм просто красива порцеланова чаша. Малко счупена.