Усещаш ли дъжда
във клоните, в листата?
Дъха му на червено вино чувстваш ли?
Дъха му на червено вино чувстваш ли?
А стъпките, поели
тъжно в мрака?
Очите на чудовище
от приказка?
Виж – цял живот
забързан си за някъде
и не намираш
време да прогледнеш,
лицето ти
изтръпна от очакване,
ръцете ти – от
вечно напрежение.
Поспри, измий
уплахата в дъжда,
и скоростта, и
ореола.
Ще се събудиш в
тишина
и всичко ще е
като ново.