Днес искам да
споделя малко статуси на приятели в странно декемврийско настроение. Ако трябва
да описвам своето усещане за живота, ще е малко грубо, в стил „Ако не знаеш
какво искаш, просто знай, че не искаш това, което те вкарва в съмнения”. Но…
оптимизмът трябва да победи поне днес и в крак с идеята „Ако се чудиш дали
чашата ти е наполовина празна или наполовина пълна – явно има място за още вино”,
споделям чужди статуси. Снимките обаче са мои, и коментарите.
Днес много
бързах, знам, че ме чакаше някой важен. Но видях две огромни пухкави котки на
една алея – седяха една срещу друга и се гледаха. Гледаха се без да отклоняват
поглед в продължение на повече от петте минути, които им отделих. Гледаха се една друга. Не мърдаха. Тръгнах си, докато се гледаха и не мърдаха. Завидях им.
За да може
екзотичните блага (т.нар. колониални стоки в миналото) на нашата цивилизация да
са широкодостъпни, те се правят от евтини заместители, повишавайки по този
начин общото усещане за благосъстояние на хората. Някои наричат това прогрес,
други световна конспирация, трети просто ядат и не се занимават с глупости. И
понеже ние сме това, с което се храним, извлякох първата теорема на Наливай -
"с нарастване на количеството на ерзац стоките в употреба, нараства делът
на ерзац хората".
________________________
Бел. под линия:
ерзац - непълноценен заместител, думата става популярна покрай Първата световна
война, когато заради морската блокада Германия се принуждава да разработи
заместители на редица продукти, които до този момент е внасяла.
Ерзац хората са
много. Ужасно много. Не мога да коментирам повече за тях. Те се мотат, докато
не знаят накъде вървят. Не знаят какво ги води, какво ги кара да стават сутрин. Не
знаят какво искат да свършат днес и защо. Нито тази седмица, нито тази година. Добре,
че е петъка на годината!
Няма коментари:
Публикуване на коментар