В петъка на годината

Днес искам да споделя малко статуси на приятели в странно декемврийско настроение. Ако трябва да описвам своето усещане за живота, ще е малко грубо, в стил „Ако не знаеш какво искаш, просто знай, че не искаш това, което те вкарва в съмнения”. Но… оптимизмът трябва да победи поне днес и в крак с идеята „Ако се чудиш дали чашата ти е наполовина празна или наполовина пълна – явно има място за още вино”, споделям чужди статуси. Снимките обаче са мои, и коментарите.

Декември е петъкът на годината! – Да, в петък не почваш нищо ново, изчакваш с новото, очакваш следващият ден с трепета на търсена промяна, малко си мързелив, особено от следобеда...

Най-богатият на света е вятъра! Хората хвърлят на вятъра пари, надежди, думи, любов...  – какво ли трябва да е онова нещо, което изхвърляш? Било е твое и не ти трябва повече. От част от ежедневието ти се превръща в боклук. От търсено – в ненужно. Аз често събирам някакви неща, които «може да послужат за нещо». И после – в рамките на разчистването, ако не съм ги ползвала дълго време, отиват в големи черни чували на сметището. Накуп с други. Голямо разчистване.

Чудя се защо формата на “СЪРЦЕ” или надписът “I LOVE YOU” се изписват в мокрия пясък край морето, където само след една вълна и вече ги няма. А формата на “К*Р” и надписи като “КАТЯ ГЪЛТА” се издълбават с нож по пейките!? Явно простотията наистина е вечна и очевидно има нож... – Кои са нещата, които следва да останат? Предпочитам хубавото, добрите спомени. Знаете ли колко трудно се създават добри спомени? Даваме ли си сметка за големия воденичен камък, впрегнат в машината за хубави спомени? Всички онези игри и нишки на съдбата, за да се почувстваме щастливи са част от нещо повече, което ни се случва, защото скуката и отегчението е това, което светът ни предлага, ако не се свържем с него.

Днес много бързах, знам, че ме чакаше някой важен. Но видях две огромни пухкави котки на една алея – седяха една срещу друга и се гледаха. Гледаха се без да отклоняват поглед в продължение на повече от петте минути, които им отделих. Гледаха се една друга. Не мърдаха. Тръгнах си, докато се гледаха и не мърдаха. Завидях им.

Игнорирането на някои неща в живота не ги кара да изчезнат, кара ги да ви звънят пияни! – Пияни лица, пияни отношения, пияна «работа», пияни летни вишни у съседа, пияни забавления с хора, които утре няма да те помнят, пияни решения за живота ни, пияни обещания... Моля те, изтрий номера ми веднага! Или просто не ми вярвай повече. Обърках се, била съм пияна.

За да може екзотичните блага (т.нар. колониални стоки в миналото) на нашата цивилизация да са широкодостъпни, те се правят от евтини заместители, повишавайки по този начин общото усещане за благосъстояние на хората. Някои наричат това прогрес, други световна конспирация, трети просто ядат и не се занимават с глупости. И понеже ние сме това, с което се храним, извлякох първата теорема на Наливай - "с нарастване на количеството на ерзац стоките в употреба, нараства делът на ерзац хората".

________________________

Бел. под линия: ерзац - непълноценен заместител, думата става популярна покрай Първата световна война, когато заради морската блокада Германия се принуждава да разработи заместители на редица продукти, които до този момент е внасяла.

Ерзац хората са много. Ужасно много. Не мога да коментирам повече за тях. Те се мотат, докато не знаят накъде вървят. Не знаят какво ги води, какво ги кара да стават сутрин. Не знаят какво искат да свършат днес и защо. Нито тази седмица, нито тази година. Добре, че е петъка на годината!