Онази,
нашата лудост,
помниш ли?
Помниш ли слънчев
водопад?
А брезата отвънка
помниш ли?
А перона и бързия
влак?
Радостта бе така
мимолетна,
бе тъй кратко
прекрасен светът –
Не успяхме във
него да вметнем
грозотата на
правия път.
Толкоз бързо
излезли на него
само гледаме с
болка назад.
Но слънцата са
вече погребани
и настъпва
поранният хлад.
И е трудно да
бъдеш виновен
за неща, дето
няма вина.
Просто стъпки на
двама отделно
ще заглъхват
без ехо в нощта.
