Гюзгю. Истории от югоизтока

Отражения

„Гюзгю“ в хотела още няма. От един месец не съм виждала себе си. Бегли отражения в прозореца са единствената ми идея за външния ми вид. Не знам как изглежда косата ми – бухнала ли е или сплескана (понякога виждам странна сянка в краката си, често чорлава), дали панталонът ми седи добре с тази риза, имам ли сенки под очите и трябва ли да се боядисвам скоро.

Трябва да си призная, че да живееш без огледало не е лошо. Нямаш bad hair days, не си оправяш грима постоянно и забравяш, че откакто си станала на 40 не се познаваш отвън.

Признавам си, доста е изкушаващо да се живее без огледало; преди не се бях замисляла. Почти не ползвах козметиката си. Донесох със себе си от България едно малко огледалце с месингова дръжка, подарък от сина ми за рождения ми ден, но в него можех да видя само 2 квадратни сантиметра от себе си – по едно око (никога и двете), устните си, върха на носа си, половин вежда. Мисля, че не беше толкова зле.  Живеех със себе си отвътре и не усещах обвивката си.

Днес си купих гюзгю, в което виждам главата си. Затворих го в другата стая. Ако не намеря тези дни възможност да отида на фризьор, ще го използвам да си боядисам косата и след това веднага ще го затворя в шкафа.