Стъпки в лавата

Обратно на стъпките в пясъка, които обвиват краката ти в мокра свежест, стъпките в лавата не оставят следи, и вместо бързо облекчение, ти носят болка с всяка стъпка.
Ако стъпиш в лавата, тя се затваря под теб, там няма следа от изгорените ти крака.

Нека те боли. Но дори не може да те заболи - след секунди пак трябва да стъпиш в лавата и ще боли още повече, защото стъпалата ти са вече изранени.

Може би просто трябва да стигнеш до вода. Ох, как ще те боли водата!!!!!

Само знай, че няма да има повече лава до водата. Ако намериш на какво да седнеш, остани във въздуха.

Дишай.
Дишай.
Не бързай.
Ще оцелееш.

Малко за любовта, пак

Едни очи, които те следят и един дъх, с който искаш да се събудиш.
Пожелавам ви да имате някой, чийто дъх да дишате цяла нощ, докато не успявате да спите заради прегръдките му.
Да се захласвате по глупостите му и да танцувате с него валс, докато пазарувате в супермаркета  общата ви вечеря.
Да имате на кого да се цупите, защото е избягал с приятел, вместо да прави кротък следобеден секс с вас.
Да ви изпива вечер виното и да ви изпушва цигарите дори, защото сте му влезли под кожата и заради вас виси на балкона с чаша вино и цигара.
И, не забравяйте, че колкото и да обичате децата си, двете любови са различни и едната не замества другата, пожелавам ви да имате време и за двете.
Весели празници :)

Време за подаръци

Обичаме или не обичаме Коледа няма значение, всеки обича да получава подаръци. 

Най-честият въпрос през декември е какво да подаря на еди-кой си, както и, вероятно, какво искам за подарък.

Имам дълъг списък с хора, за които трябва да подготвя подаръци и няколко крайъгълни камъка:

-          последната Коледа, в която едно дете вярва, че дядо Коледа съществува;

-          никой от останалите официално не желае подарък за Коледа, а е ясно, че няма как да стане.

Затова си направих труда да попитам няколко приятели кой е най-хубавият подарък, който са получавали.

Може да се позабавлявате с отговорите, според мен добре се вижда кой отговор е на мъж и кой на жена. 

1: Мисля, че най-добрият ми подарък е бил колело.

2: Присъствие. Човек, който нямаше възможност да ми купи подарък, успя да дойде отдалеч, за да прекара празника с мен.

3: Белезници.

4: Няма нещо особено. Колегите ми веднъж ми подариха винтоверт, като казаха, че това е най-достойният подарък за „майстора”. Вероятно са го имали като мостра, но беше готино как го извъртяха и ми стана приятно.

5: Месечният ми цикъл всеки месец?

6: Тогава, когато се прееба целия ми живот. В последствие се оказа най-големият подарък.

7: На мен само тривиални неща са ми подарявали. Ако се счита за подарък, че се преместихме в новата къща точно на рождения ми ден - това е.

8: Фотосесията – и като изживяване, и като спомени, които ми е оставила.

9: Колегите ми подариха обучение за международна степен в сферата, в която работя – прекрасен подарък.

10: Кутия с листчета, на които пишеше защо знача толкова за един човек.

11: Изненадващо пътуване. Не знаех къде отиваме, за колко време, какво ще правим.

(Пробвайте да предположите кои са на мъже и кои - на жени).

Мисля, че ако човек си отговори на въпроса кои са най-хубавите подаръци в неговия живот, ще му е по-лесно да подготви такива за близките си.

Поздрави и чудесни подаръци!

Коледа в кутия

Тази година, 6та поред, димитровградската фондация «Подари усмивка» ще даде Коледни подаръци за децата, чиито семейства не могат да си позволят подаръци за Коледа.

А представяте ли си дете да не получи подарък за Коледа? Да, не е краят на света, и много деца ще получат такъв за първи път.

Веднъж и на мен ми се случи, не бях дете. Бях приготвила страхотна украса, страхотна Коледна вечеря, подаръци за всички под елхата. Само дето никой не се беше сетил да приготви подарък за мен. Наистина се почувствах все едно не съм слушала цяла година... А бях на 30.

Идеята е не много сложна – аз, ти, той, тя, то приготвяме кутии с подаръци. Кутиите, за да са еднакви, защото често отиват в семейства с по 3-7,8 деца, са стандартни кутии от обувки. Слагаме вътре нещата, които искаме – които можем да си позволим и тези, които бихме искали да подарим на едно дете без Коледа (ако не сме ние). Пакетираме кутията с шарени работи, като за прекрасен Коледен подарък J И хората от фондацията я занасят на тези, които имат нужда.

Можем да пожелаем нещо вътре с писмо. Можем да кажем кои сме и да си оставим адрес, за да може детето да ни отговори.

Е не е толкова сложно, де!

Досега Фондацията разпределяше кутии, получени от Европа и САЩ, но броят им намалява, а за съжаление броят на децата без коледни подаръци (особено в този край), не намалява.

Аз се радвам да направя подарък на някой, който не го очаква. Включих и джуджето, като тя веднага поиска да приложи там своя списък J

- барби с каляска

- куче и коте (живи)

И т.н.

ОК, тези неща не стават – против съм ярките пластмаси, а животните едва ли са нужни в семейство, което трудно се оправя със себе си.

Останаха малко по-практични неща:

- нещо задължително - играчка;

- нещо полезно – паста/честка за зъби, чорапи, ръкавици;

- нещо интересно – книжка, моливи, флумастри, боички;

- нещо вкусно – ние взехме готови неща, които иначе и за своите деца не купувам, защото не мога да направя вкусни домашни курабийки, които, пакетирани добре, ще са по-добрия избор;

- каквато друга глезотийка намерим J

Ще се съберем на 1ви декемри, събота, от 11 часа в Софо (ул. Искър 4), за да приготвим кутии за децата, с които работи Фондация «Подари усмивка». Мога да кажа, че ги познавам отдавна (от около 5-6 години) и наистина много се радвам на това което правят – превенция за изоставяне, подпомагане за социално включване, превенция на насилието. Всъщност, може би това не ви говори много – Наталия познава проблемите на тооолкова много семейства и институции, които имат нужда от подадена ръка и втора гледна точка...

На 1ви декември: ще пием чай, ще мажат малки и големи празнични опаковки на подаръците, които желаем да направим; ще ги оплектоваме по възраст и пол, ако не са окомплетковани; ще ги опишем, за да можем после да получим отчет за предадените кутии.

Би трябвало да е весело J Ще се радваме да ви видим! Ето и нашите кутии от днес:

Да се направи кутия с подаръци не е никак сложно, изисква се само желание да накараш едно детско личице да грейне и може би да си помислиш какво би искал да подариш на някое дете, което няма да получи друго за Коледа.

Ето и инструкции, ако имате нужда от тях:

1. КУТИЯ ЗА ОБУВКИ
Вземете празна кутия за обувки, стандартен размер, и я опаковайте с хартия за подаръци. Моля, опаковайте капака отделно.

2. МОМЧЕ ИЛИ МОМИЧЕ?
Определете дали подаръкът ще бъде за момче или за момиче и възрастовата група:
2-4 години, 5-9 години или 10-14 години.

Отбележете възрастта и пола на детето, за което се подготвили кутия, преди да я предадете.

3. НАПЪЛНЕТЕ КУТИЯТА С ПОДАРЪЦИ
Напълнете кутията с разнообразни подаръци, които ще зарадват детето.ИЗПОЛЗВАЙТЕ списъка с идеи за подаръци.

Идеи за подаръци

1.Играчки
Малки колички, топки, кукли, плюшени играчки, хармоника, йо-йо, въже за скачане,книжки, играчки,които издават звуци или светят (добавете комплект допълнителни батерии) и др.

2.Училищни материали
Химикали, моливи и острилка, флумастери, пастели, блокче за рисуване, тетрадка, калкулатор, книжки за оцветяване, линия, триъгълник, детска ножичка и др.

3.Лична хигиена
Четка за зъби, паста за зъби, подходящ сапун, гребен, несесери, гъба за баня и др.

4.Други
Бонбони, близалки, дъвки, тениска, чорапи, шапка, шал, ръкавици, слънчеви очила,украса за празниците, ластици и фиби, часовник, фенерче (с допълнителни батерии) и др.

5.Лично послание
В отделен плик можете да сложите лично послание до детето и снимка на вас или на вашето семейство.
(Ако напишете името и адреса си, детето може да ви пише.)

4. ПРЕДАЙТЕ ГОТОВИЯ ПОДАРЪК
Сложете ластик около готовия подарък и го предайте

МОЛЯ НЕ СЛАГАЙТЕ В КУТИИТЕ:
Употребявани или повредени вещи; играчки свързани с война като ножове, пистолети, фигурки на войници; краткотрайни храни; течности и лосиони; лекарства и витамини; чупливи предмети; аерозолни кутии.


Ако нямате възможност да подготвите цяла кутия, може да купите нещо дребно и така да станете част от сглобяването на един подарък.

Приятели, за тези от вас, които не могат да направят кутии, могат да се включат и с парични средства, а ние ще закупим небходимите неща.

Ето и банковата сметка на фондацията:
Първа Инвестиционна Банка - Димитровград IBAN: BG87FINV91501000061188BIC: FINVBGSF
Фондация"Подари Усмивка", Наталия Делчева

Кутиите или дребните подаръчета за кутии ще се събират по няколко начина:

- в София – на 1ви декември от 11 до 15 часа в Сохо, на ул. Искър 4, ще подготвяме кутии;

- в офиса на Фондация "Подари усмивка" - гр. Димитровград, бул. "Г.С.Раковски" 16 /Бившият магазин Детмаг" , ет.1 офис 3. от 26.11.2012 г. до 14.12.2012 г.

Тел. за повече информация:

Димитровград 0885 77 97 42 - Наталия Делчева,

София: 0885 121 686 – Ива Белокапова

Повече за Фондацията: http://givesmile.ngobg.info/

Събитието в София: Сохо, 1ви декември, събота, 11-15 часа 

Колко е важно да бъдеш… безбожен

Открих „тайнството на вярата”, когато умря мой близък човек. Мисля, че това е често срещано, и не ме е срам от това. Бих искала да вярвам, че близките ми, които са починали, остават наоколо. Паля им свещ; понякога, сещайки се за тях, се радвам да усещам, че са наблизо. И знам 10тте божии заповеди (научих ги наскоро).

Но защо ми е българската църква за това? Какво ми дава тя? Архитектура и свещи, срещу известна сума.

Избират нов патриарх, вероятно агент на ДС. След няколко дела за църковни имоти, не намирам НИЩО в църквата. Църквата не е вяра. Вярата е запазила човешкото и българското в тъмни времена, но днес времето е много тъмно за много хора и църквата става едно от най-тъмните места. Не бих се учудила, ако продават амфетамини в църквата, нали ще носи доход и ще те приближи към божественото?

Българската църква направи всичко възможно вярата да излезе извън църквата. Тя не е скромна, доброволна, чиста; тя е алчна, мръсна, показна, компрометирана, нахална – какво християнско има в това?

Ако някой има желание да запази вярата си, явно трябва да си седи вкъщи, а към църквата да подхожда само като към архитектурна забележителност.

Имаше време, когато смятах, че църквата помага да запазим вярата в доброто на хората - да помагаме, разбираме, не осъждаме, прощаваме, пазим себе си от изкушенията да нараняваме.

Днес една женица коментира: „Ами това е с което разполага българската църква – новият патриарх ще е с агентурно досие, по-добре да свикваме, за да не се разочароваме”.

Майната ти, българска църкво, ако не разбираш това, от мен. Остват малките скрити параклиси, където официалната църква няма да стъпи.

На една жена й се присънил странен сън. Сънувала, че влиза в един магазин, а там вместо продавач стоял Господ.

- Боже! Наистина ли си ти?

- Да, Аз съм – отвърнал Бог.

- А какво мога да купя от Теб?

- Всичко – бил отговорът.

- Тогава бих искала да си взема здраве, щастие, любов, успех и много пари.

Бог се усмихнал и отишъл за поръчката. Скоро се върнал с малка картонена кутийка.

- Това ли е всичко?! – възкликнала жената.

- Да - отвърнал спокойно Бог – нима не знаеше, че при Мен се продават само семена?

И пак е есен, пазете Вселената!

Заедно с по-хладните вечери и пожълтелите листа, в бита ми се настанява бавно меланхолията. Не съм сама, обаче, както гледам. Все повече мои познати се „екзистенциализират” през есента.

Всяка есен смисълът на живота бива преосмислян от грамадна маса от хора. Какво ли й е на Вселената с всички тези мисли пратени в космоса! Фейсбук няма да го мисля сега, сигурно печели от това, но във Вселената мисля, че се образува голяма черна дупка наесен, в която е тотален хаос и драма.

Мога да помогна само на себе си и 1-2ма други.

Повтарям си, че това е просто есен, само следващия сезон. 
Основно на хората през есента започва да им липсва живота. Сядат в очакване. 

Ама той животът… той отдавна е започнал, няма какво да го чакаме.

Ако някой все още чака, нека спре да попита едно дете или старец за живота – при тях няма свободен миг от любопитство, съзерцание и милионите други неща, които ни поднася животът. Всеки ден е важен и красив, когато го очакваш.

Пожелавам ви красива есен, шарена, малко слънчева и малко мокра, с красиви облаци и топъл дъх на любимия човек.

Усилете музиката, за да не чувате глупостите в главата си и отворете прозореца, за да излезе вируса!


И препочъчвам да се научите да свирите есента, дори на бюрото в офиса, за да я овладеете.

Пробуждане

Усещаш ли дъжда във клоните, в листата?
Дъха му на червено вино чувстваш ли?

А стъпките, поели тъжно в мрака?

Очите на чудовище от приказка?

Виж – цял живот забързан си за някъде

и не намираш време да прогледнеш,

лицето ти изтръпна от очакване,

ръцете ти – от вечно напрежение.

Поспри, измий уплахата в дъжда,

и скоростта, и ореола.

Ще се събудиш в тишина

и всичко ще е като ново.

Кога губим вяра и започваме да трупаме килограми?

Младостта не е период от живота, а състояние на духа. 
Хората остаряват, като опустошават идеалите си и надрастват съзнанието за младостта. Годините сбръчкват кожата, но когато се откажеш от ентусиазма се сбръчква и душата. Ти си стар колкото съмненията, страховете и отчаянието ти. 
За да останеш млад - поддържай вярата си млада. Поддържай самоувереността си млада. Поддържай надеждата си млада.
Д-р Л.Ф.Фелън 

В село Гостилица

Село Гостилица се намира на около 5 км от Дряново и на около 30 км от Габрово, Севлиево и Велико Търново.

Намирам се тук по това време благодарение на подарък за една годишнина, която в противоречие с общо познатото аз бях попренебрегнала, а той-не.

Днес заваля сняг, което през януари е съвсем в реда на нещата, но просто направи денят доста магичен.

Може и да не може да си тръгнем, въпреки че пътят се чисти. Това е и притеснението на нашите съ-гости в „Къщата за гости Йоанна”, които са от Стара Загора и трябва да минат през някой от проходите.

В тази къща за гости може да ползваме оборудвана кухня и, подготвени за това, си бяхме напазарували някои вкусни неща от Била-та в Севлиево, забравяйки обаче бирррррррааааааааа.

И, днес, в прекрасния снежен ден, вместо да се разходим до Етъра, Трявна или Боженци, както бяхме планирали, отидохме до местния магазин.

Да, за разлика от много други селски магазини, този работи всеки ден до 10 вечерта и продава всичко, освен че служи за клуб на пенсионера, на ученика (в селото функционира защитено училище, което освен деца от селото приютява всеки ден и деца без родители от околните селища), отсреща е читалището и още няколко ! магазина. Местният предприемач, който управлява магазина, бай Иван, в някакъв момент се погрижи за нас, гостите на селото и седна да ни разкаже за Гостилица.

Както и в много други села, едновремешното население от 2000 души сега е 300. И това не е малко. Месечният оборот на магазина му е около 25,000 лева, което е не малка сума за такова село. Оборотът основно се генерира от местните, но все пак в селото работят 2 кравеферми, една къща за гости (Йоанна) и един комплекс за гости от 2 къщи (Белла Терра).

Както каза бай Иван, тук има работа, но хората не се навиват лесно да работят J

Искат надница от 40 лв. Има доста чуждестранни собственици на къщи – около 10 къщи на англичани, но също така на французи, германци и дори 2 къщи на Обединени арабски „републики”.

В спомените на бай Иван, който е завършил в София за кинооператор и известно време е „оперирал” с киното в селото и после в Габрово, има няколко емблематични момента от София, които той сподели – през 60 и някоя си, докато учил там, отишъл на цирк, понеже много обичал животните. В цирка се появил Емил Димитров, който запял и в рамките на сценичната изява си свалил сакото, след това ризата и така, по косми, веднага излезли някакви хора и му сложили белезници. 1 година не се чувало нищо за него.

Бай Иван си спомня и за друг случай в София – един камион с цимент влязъл в спирка в центъра на града, на която чакали 7 човека и ги премазал всички до смърт. Проверявал вестниците няколко дни (тогава не били много така или иначе) и не намерил нищо. Щом не пишат, значи не се е случило, нали? Само в „Общество и право” понякога пишело за престъпления, но иначе – такива нямало едно време, в доброто старо време.
Част от англичаните вече продават къщите си – нормално.

Другият образ е също много красив (на 72 г. в момента) –

След като наблюдавахме играта му на шахмат с явно достоен противник, поговорихме и с него – той имаше нужда да си поговори. Преди време играел на високо ниво – бил е световния шампион Пологаевски ( в Габрово на 20 дъски), както и други национални шампиони.

Говоря много за това място, защото много ми хареса. Това става основно заради хората в него. 

Подобно нещо бях видяла в Италия - приказливите сладки възрастни хора, които те карат да заобичаш дадено място, защото му дават образ и контекст.

А иначе – страхотна картинка, и както се казва в такива случаи –

the church door

Тихо се сипе белия сняг – Публисис, не ме чакайте пак J