„- На времето
мислех, че докато не навършиш осемнайсет години, нищо няма значение – каза
Мери.
- Това е вярно –
съгласи се Ейб. – А после е същото”.
Ск. Фитцджералд,
„Нежна е нощта”
Трябва ли всеки
полет да бъде спрян?
Трябва ли всеки
път да води доникъде?
Трябва ли този
вятър – така разпилян –
безвъзвратно да
трие следите ни?
Трябва ли тръпка
на буен копнеж
да заглъхва без
ехо в пространството?
Трябва ли всеки
щастлив човек
така безнадеждно
да вярва в прекрасното?
