Викай!

Боли ли? - Малко…

Защо не ми каза? – Мислех, че е нормално.

Боли ли? – Да.

Защо не ми каза? – Защото след малко ще мине.

Така боли ли? – Не знам, може би е остатък от болката там преди малко.

Физиотерапевтът спря. Сложи ръка върху и без това затворените ми очи и каза:

- Не, болката не е нормално състояние. Ако те боли – нещо не е наред. Наред е, когато не боли. Още по-добре е, ако ти е приятно.

Да опитаме пак. Но сега искам когато те заболи да викаш. Така ще намеря откъде идва болката и докъде е стигнала. Само ако опозная болката ти ще мога да я премахна. А аз не мога да я махна, когато я криеш.

ВИКАЙ!

Иначе – какво правим сега? Аз те наранявам, усещам възлите ти, а ти се свиваш и се усмихваш. Така само се масажираме, но на теб това ти е неприятно и няма да се върнеш.