И пак е есен, пазете Вселената!

Заедно с по-хладните вечери и пожълтелите листа, в бита ми се настанява бавно меланхолията. Не съм сама, обаче, както гледам. Все повече мои познати се „екзистенциализират” през есента.

Всяка есен смисълът на живота бива преосмислян от грамадна маса от хора. Какво ли й е на Вселената с всички тези мисли пратени в космоса! Фейсбук няма да го мисля сега, сигурно печели от това, но във Вселената мисля, че се образува голяма черна дупка наесен, в която е тотален хаос и драма.

Мога да помогна само на себе си и 1-2ма други.

Повтарям си, че това е просто есен, само следващия сезон. 
Основно на хората през есента започва да им липсва живота. Сядат в очакване. 

Ама той животът… той отдавна е започнал, няма какво да го чакаме.

Ако някой все още чака, нека спре да попита едно дете или старец за живота – при тях няма свободен миг от любопитство, съзерцание и милионите други неща, които ни поднася животът. Всеки ден е важен и красив, когато го очакваш.

Пожелавам ви красива есен, шарена, малко слънчева и малко мокра, с красиви облаци и топъл дъх на любимия човек.

Усилете музиката, за да не чувате глупостите в главата си и отворете прозореца, за да излезе вируса!


И препочъчвам да се научите да свирите есента, дори на бюрото в офиса, за да я овладеете.