Любов ли е това, което си пожелаваме? Mit, ако много си пожелаваме и много ни харесва нещо, то любов ли е? Христо Фотев в "Морето" казва, че любовта било "до края да се радваме на себе си"... Кога става това?
Mit:
Нищо не се знае. Аз не се плаша. Искам да опитам това, което ми харесва. В това отношение ( а и в доста други) съм хищник, а те най-ревностно пазят това, което имат. Не мога да ходя назад - мога само да се обръщам. Това е, не искам да се заплитам в сигурноста на грешките си.
Веднъж ми пожелаха попътен вятър. Оттогава си го търся, ако случайноста се случи, казва Кърт Вонегът.
Не мога да се бия с теб. Просто ще те заведа на едно място, където се казва обичам те. Бих мълчал по пътя, но бих и пял с цяло гърло. Хммм какво ли?... тигърът се замисли.....
Знаеш ли, бебе, не съм плакал на песен без теб...
Iv:
Дори да изгуби топлината си дланта ти -
нищо, но дотогава да стана пепел.
Дори да изгубят блясък очите ти -
нека, но дотогава да стана слънце.
Дори някога да престанеш да ме обичаш -
ще ти простя, но дотогава да съм вече мъртва от любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар