Глава 2 – Неделя

Iv:
В неделя обичам да правя палачинки.
Баба ми правеше палачинки в неделя, като й бяхме на гости. Няма по-вкусни от нейните палачинки, никога никой не може да ги направи толкова леки, толкова меки, толкова крехки, толкова безумно вкусни – поднесени с безкористната обич на една баба, която вижда внуците си рядко…
Нямаше рецепта :) Когато поисках да се науча и аз да поднасям обич в неделя, тя ми каза: „едно яйце, може и без яйце; чаша брашно; щипка сол и щипка захар; малко сода; малко мляко, може и без мляко…”
Никога не успях да направя като нейните палачинки, но децата ми се радват и на моите. Те не познават палачинките на баба ми, така и не се засякоха в този свят, но аз винаги се опитвам да приличат на нейните.
Щипка сол, щипка захар и много любов в неделя сутрин.

Може ли да обичаме само в неделя? Или предимно в неделя? Или най-много в неделя? А може ли да обичаме без малките жестове на обич и грижа? Може ли да разчитаме, че хората, които обичаме, ще знаят, че го правим, без палачинки, без погалване, без думи?

Mit:
Един делфин ми каза, че това с палачинките не може да го разбере.

Каза:

- ставате рано, за да си правите... амм.. палачинки.

- да, казах аз.

- странно?..

- защо да е странно, всички ядат палачинки

- ами, ние, делфините, не ядем палачинки

- нямате ли кой да ви направи?..

- не, но моята майка прави чудесни мехурчета сутрин.

- значи, палачинка с мехурчета...

Mit:

Има нещо, и това си ти; знам, че го има.

Много за обичане и много мечти.
Нещо като да рисуваш себе си или онези птици недовършени.
Харесвам нещата около теб, защото ти така ги харесваш,
Ако някой се е грижил за мен, то това си ти, никога няма да забравя целувката в кошмара си... Ти си Лъвчо моята лъвица, а и си Бандит.
Бандит - като мляко, препечен хляб и мед - безкомпромисна!
Затова искам да се събуждам до теб!
Затова искам целувката ти!
Затова искам затопления от тялото ти пясък!
Затова искам небето в погледа ти.
Искам да гледам как се събуждаш
и да се смеем заедно. И ще бягам докато не спреш да плачеш. Луната ми е свидетел.

Някъде над дъгата.