Сутрин обичам само миризмата на кафе. Въпреки, че пия Нескафе Класик за закуска, чисто и черно, то не носи онзи приятен аромат от рекламите на Якобс, които биха отклонили и дядо Коледа за една димяща чаша. Ако ми направиш друго кафе, филтърно, турско или еспресо, ще стана с удоволствие, но сигурно няма да го изпия. Благодаря ти за уютния аромат на започващия ден.

Мисля, че ако имаш претенции да познаваш някого, как си пие кафето е едно от основните неща, които трябва да знаеш. Не само, защото така събуждането е по-приятно, може да не се събуждате заедно. Може да пътувате заедно. Или да прекарвате неделните си следобеди на приятно място. Или да вечеряте заедно. И всичко това е кафе. Кафето е да ти пука, а приятелите е редно да са топли и вкусни, с леко горчив привкус на събуждане, уют и реалност.
Mit:
Обожавам миризмата на кафе. Всеки път, за мен кафето е като ново начало. Пия всякакво кафе, но обичам силните кафета, между другото с кофеин или без - няма значение. Важен е аромата. И го пия обикновено дълго, за да му се насладя максимално. За мен кафето е отражение на деня на човека. Някои пият много късо, като италиянците например, като „шот”. Или като спортистите, с къс старт. Аз обичам да му се наслаждавам дълго, но задължително чисто - без сметана, мляко, алкохол или каквото и да е. Просто ако ще е кафе, да е кафе в порцеланова чаша, за да изстива бавно, а и самата чаша да става част от живота му. Същото важи и за кафемашината - и тя се обгрижва, например винаги пускам една чиста гореща вода, за да се загрее пътя му. И винаги я изчаквам около 30 мин. Кафето си е религия. Но наистина за мен е отражение на деня ти. А ако ме изненадат с наистина хубаво приготвено кафе на непознато или познато място, е прекрасно, защото е един непознат ден. В моя опит с кафето безкофеиновото кафе е най-добрият заместник на алкохола.
Iv:
Кафето се пие горчиво, за да ти е сладък денят, ми казаха :) Уютен аромат, целувка на закуска и горчиво кафе - пожелавам ти страхотен ден!
Последните думи си спомням.
последни, прощални слова.
Целуна ръката ми хладна
и каза: "Ти беше Звезда.
А те, все пак, знаеш ли, нивга
не излизат от своя път.
Прощавай!" Трамвайната спирка
потъваше в каменен вик.
Усетих кръвта във страните,
но знаех, че нямам вина.
Аз помня словата прощални,
ти каза, че бях аз звезда -
такова студено светило,
загубило пътя в нощта...
Но всичко е вече отминало,
сега е дошла утринта.
Залязват звездите последни,
настъпва отново - денят!
Прощавай, усмивчице земна.
Отивам си. Сбогом. Звезда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар