Мен сизин кими. Истории от югоизтока

Ако винаги си искал да се събуждаш до морето, какво чакаш?

За малко да пропусна факта, че днес е Джулай морнинг. Гледната ми точка и тук, като над Черно море, дава само изгреви над морето и залези над брега. Морето обаче започва с широка плитчина и мога да се обърна обратно. Точно това море напоследък често искам да загърбя.



Имам си обаче приятели, така да се каже. Определено с тях не е като с хората, които останаха у дома, но правят малко по-смислено и приемливо времето ми тук. В хладилника ми седи вишнево вино от едната, другата ми разказва историята на страната и своята. Има кой да ме пита как съм всеки ден. С момчетата и момичетата, които обучавам за рецепционисти, често се отплесваме на всякакви други теми.

След работа ми харесва да сляза на плажа. Там е по-прохладно и в капанчето тези дни пуснаха наливна бира. Рядко има хора и пясъкът е много мокър. Преди няколко дни там седеше едно момиче със слушалки в ушите. Погледна ме няколко пъти и след 10тина минути до мен. Как си? Откъде си? Ще останеш ли тук? Аз съм Е. Искаш ли да бъдем приятелки?
Детският въпрос ме зарадва. Сега се чуваме всеки ден, излизаме заедно, тя ме учи да танцувам техните танци, като свърши Рамазана ще ме заведе и на тяхна сватба, защото не можело да не съм ходила. Говорим си за много неща от живота - тя е няколко години по-малка от мен, разведена, с две деца и работи тук, докато майка й гледа децата й. Има сходни моменти в бекграунда, нали :) Въпреки, че има и много разлики, но държим очите си отворени.

Е. първата вечер на плажа

Мен сизин кими. Харесвам те. Някои неща тук ми харесват, на първо място са хората.