Минава 9 вечерта, цикадите са полудели, а как и да не крещиш
толкова силно, когато живееш само 1 ден, а вечерта вече се спуска. Малка
площадка с криви плочки е събрала от всичките си страни стари пластмасови маси
с мушами и порцеланови чайници. Над стъклените чашки за чай се виждат уморени,
но усмихнати лица на различна възраст, повечето над пенсионна.
Включва се музика, която не може да заглуши виковете на
цикадите. Ритъмът е малко източен, малко поп. Над главите на седящите гирлянд от голи бели крушки e вързан между дърветата. Лицата се усмихват
малко повече и на площадката се появяват две мъжки фигури с леко поотпуснати
рамене и позакръглена талия. Наближават възрастта на баща ми. От колана на
единия, облечен целият в бяло, виси къдраво шкембе, което започва да се
подрусва в такт с музиката, когато той вдига ръцете си и започва да танцува.
Оглеждам пак седящите. Повечето са мъже. Какво пък, мисля
си, изток. Отнякъде става младо момиче, сигурно е към 20
годишна, в красива рокля малко над коляното и започва да танцува към тях –
танцува уверено, сама, върти китките на ръцете си около раменете и главата си,
прави малки грациозни стъпки, а всички присъстващи пляскат с ръце в ритъма на
музиката и й се радват. Тя кани седящите да се включат на дансинга с ръце и
лице, но не се притеснява да танцува пред всички сама или да се присъедини към
мъжете.
Красива е. Има смугло лице и дълга тъмна коса, но
най-красива е като се движи. Руса жена също излиза сама и танцува за себе си, а тялото и движенията й са
грациозни до степен на хипнотизация, поне за нас – "европейците" от трета маса,
които не могат да произведат такова движение на каквато и да било музика. Мъжете силно напомнят танцуващите в гръцките таверни, а в движенията на жените има персийско очарование и изящност.
Всички танцувахме, пихме и бира, и чай, наоколо пляскаха и се веселяха усмихнати. Първа вечер навън с хората, в чиято страна сме
дошли да работим. „Дискотека“ в съседен комплекс, с карти за почивка на
инвалиди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар