Но когато тази вечер най-накрая заплувах, и водата беше тъмна и гладка, и над непрогледната й повърхност (в полунощ) в плътно синьо-кафяво се понесе лека пара, а кръговете от движенията на ръцете ми бяха бавни и големи... усещането беше тихо, и мирно, и толкова съвършено, и чак неописуемо близко до това, което си представям, че е смъртта.
Цялото небе над главата ми беше обсипано със звезди.
O, Ивенце!
ОтговорИзтриване