Пътят М(и)

Пътят ми харесва. Често той е основната причина да ставам от леглото рано сутрин, когато слънцето още не е изгряло. През есента пътят е шарен, дори златен; през зимата е по изгрев слънце, понякога украсен с плътна мъгла; през пролетта тръгвам по пътя, когато той вече е слънчев и мирише на люляк.

Избрах този път към училището на дъщеря ми, след като опитах няколко други. Оттогава вървя
по него всеки ден, независимо от времето навън. Сутрин ми харесва повече, отколкото вечер. Ако не мога да си взема дозата „път“ за деня не се чувствам добре, липсва ми. Не ми е приятно някой друг да ме замести, не ми е приятно и да го минавам набързо, с кола.

Когато започнах да водя Ния на училище и трябваше да си избера път, опитах няколко. Този ме очарова – минава през парк, мостче, дълга алея, покрай красива градинка, тихи вътрешни дворове. Когато дойде мъгливия сезон се радвам на жената, която простира червените си чаршафи между блоковете, в снега очаквам с нетърпение ярко сините пейки по алеята, а на пролет спирам за малко до градината с игликите – няма по-красива градина с иглики в целия свят!

Вече две години и половина, откакто си избрах този път и вървя по него всеки ден. Наскоро почнах да забелязвам, че предпочитам да мина от малко по-другаде. Някаква част от пътя да се запилее по странични улички – да го съкратя, да го променя. Пейките, мостчето и алеите все така ме очароват и знам, че ги обичам, но те са все същите вече толкова време. Дори снимките ми си си приличат толкова, че не мога да им сложа дата. С костния си мозък знам кога онази жена ще изпере и окачи червените си чаршафи. И въпреки, че обичам пътя и знам, че това е най-красивия път, опитвам нови маршрути, а по него тръгвам, когато съм изморена и краката сами ме водят. 

Признавам, че ми липсва, когато съм минала отдругаде.

А сега заменете думата „път“ с произволно избрано име на мъж.
Такива неща днес, както казва една приятелка…