Изчезвам. Трябва
да изчезна, все едно ме е нямало няколко години, все едно животът ми през това
време не се е състоял. Изпарявам се като капка на котлона, просто капка вода –
без следа. Всеки друг от тук нататък има повече право върху „досега наречения
мой живот” от мен.
Не искам да
виждам кръгове от чаши по масите, листчета по чекмеджетата или отворено
бурканче от сладко.
Изтривам
файловете, забърсвам прахта и следите и почвам отначало. Като нищо да не се е
случило. Не се е случило на мен, беше една история, която ми разказаха. И
затова ще се опитам да не ме боли за чуждите истории.
Изгубих душата си
в мрака –
Не ще я намеря
задълго.
Остана пред прага
да чака
Уста, онемяла от
дългове.
Останаха пръсти
да молят
За малко сълзи
във очите.
Остана дъждът да
говори
за времето, дето
отмина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар