Iv:
Стъпки по пясъка. Може и без стъпки - когато летиш...
Mit:
Koй е по-свободен, Ив? Този, който лети, или този, който оставя себе си някъде там..
Веднъж бях на кръстопът, вървейки през живота си. Най-красиво бе да се обърна и да видя картината, която бях нарисувал като дете, и да продължа с усмивка!
Iv:
Благодаря ти за този отговор, Мит. Мисля, че си прав.
Но усещането от летенето, колкото и да не оставяш нищо след себе си, освен собственото си удоволствие и мимолетна сянка, е страхотно!
Mit:
Ив. искам да летя и то много искам, а всъщност искам ли много? Та всеки от нас лети.
В сънищата си или на живо, само че трябва да кацнем някъде, за да полетим отново. Всъщност ние сме олицетворение на това кой къде каца.
А там в летенето сме еднакви всички.
И дори сянката носи живот, Ив.
Iv:
Има мигове, когато не искаш да оставяш стъпки. Когато е по-безболезнено да си прелетял около нещата край теб, без да ги докоснеш и те да докоснат теб. Само да си се насладил на красотата отгоре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар