Ние бяхме
щастливи, нали?
Ние бяхме
безкрайно щастливи!
Ние имахме свои
зори,
свои залези,
отливи, приливи…
Ние пазихме в нас
топлина,
а сега сме такива
студени!
Бяхме с теб под
дъжда – у дома,
а сега сме с теб
сухи и земни.
Толкоз много
сълзи – за какво?
Разстояния винаги
има.
има пътища,
блясък и ров,
ненапълнен догоре
със истини…
И вали
изкупителен дъжд…
Колко чаках така
да вали!
Да поеме скръбта
наведнъж.
Всяко щастие
силно боли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар