Пробуждане

Усещаш ли дъжда във клоните, в листата?
Дъха му на червено вино чувстваш ли?

А стъпките, поели тъжно в мрака?

Очите на чудовище от приказка?

Виж – цял живот забързан си за някъде

и не намираш време да прогледнеш,

лицето ти изтръпна от очакване,

ръцете ти – от вечно напрежение.

Поспри, измий уплахата в дъжда,

и скоростта, и ореола.

Ще се събудиш в тишина

и всичко ще е като ново.