Започнах този блог с Мити в друга фаза на живота си и тогава казвах:
мога да летя;
мога да чуя музика от вятъра;
мога да хвана облаците …; ...
Сега бих казала –
Искам да летя; искам да чуя музика от вятъра; искам да хвана облаците и да си оплета венец от тях;
Искам да преброя дъжда и да го накарам да капе нагоре.
Искам да те науча да летиш... защото всеки трябва да го може, и е много лесно, само трябва да поискаш;
Искам да те накарам да запееш с вятъра в косите ми;
искам да опитомиш облаците, като опитомиш мен;
искам да не вали, ако ме помолиш...
Какво ни подменя глаголите? Май е нещо битово...
Липсата на условно наклонение (или на ако… то…) не го прави по-различно от shit.
Не се оплаквам, guys. Всъщност, много харесвам живота си, но май имам проблем с глаголите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар