Газелата е символ на страната. Истории от югоизтока

Минава 9 вечерта, цикадите са полудели, а как и да не крещиш толкова силно, когато живееш само 1 ден, а вечерта вече се спуска. Малка площадка с криви плочки е събрала от всичките си страни стари пластмасови маси с мушами и порцеланови чайници. Над стъклените чашки за чай се виждат уморени, но усмихнати лица на различна възраст, повечето над пенсионна.

Включва се музика, която не може да заглуши виковете на цикадите. Ритъмът е малко източен, малко поп. Над главите на седящите гирлянд от голи бели крушки e вързан между дърветата. Лицата се усмихват малко повече и на площадката се появяват две мъжки фигури с леко поотпуснати рамене и позакръглена талия. Наближават възрастта на баща ми. От колана на единия, облечен целият в бяло, виси къдраво шкембе, което започва да се подрусва в такт с музиката, когато той вдига ръцете си и започва да танцува.

Оглеждам пак седящите. Повечето са мъже. Какво пък, мисля си, изток. Отнякъде става младо момиче, сигурно е към 20 годишна, в красива рокля малко над коляното и започва да танцува към тях – танцува уверено, сама, върти китките на ръцете си около раменете и главата си, прави малки грациозни стъпки, а всички присъстващи пляскат с ръце в ритъма на музиката и й се радват. Тя кани седящите да се включат на дансинга с ръце и лице, но не се притеснява да танцува пред всички сама или да се присъедини към мъжете.

Красива е. Има смугло лице и дълга тъмна коса, но най-красива е като се движи. Руса жена също излиза сама и танцува за себе си, а тялото и движенията й са грациозни до степен на хипнотизация, поне за нас – "европейците" от трета маса, които не могат да произведат такова движение на каквато и да било музика. Мъжете силно напомнят танцуващите в гръцките таверни, а в движенията на жените има персийско очарование и изящност.

Всички танцувахме, пихме и бира, и чай, наоколо пляскаха и се веселяха усмихнати. Първа вечер навън с хората, в чиято страна сме дошли да работим. „Дискотека“ в съседен комплекс, с карти за почивка на инвалиди.

В село Гостилица

Село Гостилица се намира на около 5 км от Дряново и на около 30 км от Габрово, Севлиево и Велико Търново.

Намирам се тук по това време благодарение на подарък за една годишнина, която в противоречие с общо познатото аз бях попренебрегнала, а той-не.

Днес заваля сняг, което през януари е съвсем в реда на нещата, но просто направи денят доста магичен.

Може и да не може да си тръгнем, въпреки че пътят се чисти. Това е и притеснението на нашите съ-гости в „Къщата за гости Йоанна”, които са от Стара Загора и трябва да минат през някой от проходите.

В тази къща за гости може да ползваме оборудвана кухня и, подготвени за това, си бяхме напазарували някои вкусни неща от Била-та в Севлиево, забравяйки обаче бирррррррааааааааа.

И, днес, в прекрасния снежен ден, вместо да се разходим до Етъра, Трявна или Боженци, както бяхме планирали, отидохме до местния магазин.

Да, за разлика от много други селски магазини, този работи всеки ден до 10 вечерта и продава всичко, освен че служи за клуб на пенсионера, на ученика (в селото функционира защитено училище, което освен деца от селото приютява всеки ден и деца без родители от околните селища), отсреща е читалището и още няколко ! магазина. Местният предприемач, който управлява магазина, бай Иван, в някакъв момент се погрижи за нас, гостите на селото и седна да ни разкаже за Гостилица.

Както и в много други села, едновремешното население от 2000 души сега е 300. И това не е малко. Месечният оборот на магазина му е около 25,000 лева, което е не малка сума за такова село. Оборотът основно се генерира от местните, но все пак в селото работят 2 кравеферми, една къща за гости (Йоанна) и един комплекс за гости от 2 къщи (Белла Терра).

Както каза бай Иван, тук има работа, но хората не се навиват лесно да работят J

Искат надница от 40 лв. Има доста чуждестранни собственици на къщи – около 10 къщи на англичани, но също така на французи, германци и дори 2 къщи на Обединени арабски „републики”.

В спомените на бай Иван, който е завършил в София за кинооператор и известно време е „оперирал” с киното в селото и после в Габрово, има няколко емблематични момента от София, които той сподели – през 60 и някоя си, докато учил там, отишъл на цирк, понеже много обичал животните. В цирка се появил Емил Димитров, който запял и в рамките на сценичната изява си свалил сакото, след това ризата и така, по косми, веднага излезли някакви хора и му сложили белезници. 1 година не се чувало нищо за него.

Бай Иван си спомня и за друг случай в София – един камион с цимент влязъл в спирка в центъра на града, на която чакали 7 човека и ги премазал всички до смърт. Проверявал вестниците няколко дни (тогава не били много така или иначе) и не намерил нищо. Щом не пишат, значи не се е случило, нали? Само в „Общество и право” понякога пишело за престъпления, но иначе – такива нямало едно време, в доброто старо време.
Част от англичаните вече продават къщите си – нормално.

Другият образ е също много красив (на 72 г. в момента) –

След като наблюдавахме играта му на шахмат с явно достоен противник, поговорихме и с него – той имаше нужда да си поговори. Преди време играел на високо ниво – бил е световния шампион Пологаевски ( в Габрово на 20 дъски), както и други национални шампиони.

Говоря много за това място, защото много ми хареса. Това става основно заради хората в него. 

Подобно нещо бях видяла в Италия - приказливите сладки възрастни хора, които те карат да заобичаш дадено място, защото му дават образ и контекст.

А иначе – страхотна картинка, и както се казва в такива случаи –

the church door

Тихо се сипе белия сняг – Публисис, не ме чакайте пак J