За мъжете-герои

Вече писах за инициативата "Извърви километър в нейните обувки".

Това е международна инициатива, която започва в САЩ през 2001 година и цели да обърне внимание към насилието над жени.

Снимката е от бул. Витоша, 2013 година, когато
инициативата се проведе за първи път в България

За мъжете-герои, които изминат 1 километър в обувки на токчета заради мен, дъщеря ми и жените, които познават, ще има продължение:

- ще съм там, за да ви подкрепям - буквално и преносно :)
- ще ви подаря цветя, за да видите и тази страна :)
- ще ви купя обувки на токчета. Очаквам да ми пуснете днес размера :)


Срещата е на 8 март, събота, в 12 часа на Аптека. Ще има и състезание за най-бързо изминати метри на токчета, а победителите ше спечелят билети за концерта на Aerosmith!

Благодаря!

Момчето от училище

Добре си спомням колко меки бяха веждите му. Спомням си и усещането от кожата му… минаха 25 години, но той бе ученическата ми любов.

Беше лошото момче, мързеливото, некомформисткото, най-високият в класа (беше руснак, състезател на висок скок). Обикновено имаше цигара, висяща от устата му, главата му беше леко наклонена, за да се виждаме при моите метър и шейсет, и ръцете му бяха нежни, с дълги пръсти.

Когато си заминаваше за Русия ми изпрати по негов приятел огромен букет жълти рози – любимите ми. И досега това е единственият голям букет жълти рози, които съм получавала.

Момчето от училище.

Днес го чух за първи път след 25 години, по телефона. Като замина ми пишеше писма, всеки ден получавах писма от него в продължение на 2 години. Дали пътувах или сменях адреса си – той ми пращаше писма и ме намираше. Аз май му написах 1 или две, може и да не съм. Не заради нещо, просто не писах. Но помнех ръцете му, усмивката, веждите, розите, четях писмата му с интерес. Като днес, само дето не смея да отворя писмата – да, пазя ги.

Той е женен от 20 години, има 2 дъщери и ми каза за брака си, че смята, че това е завинаги. Аз съм 2 пъти разведена, живея с любим човек без перспектива във връзката и малко му завиждам – толкова, колкото и се радвам, че нещо хубаво се е случило на обичан човек.

Чудесно е да чуеш за някой близък, че е щастлив. Малко са връзките, които имаме след училище, за които да си спомняме с добро J

Ако наистина си щастлив, както се надявам, Гоша, ще покажеш това на жена си.  Ако не го направиш, вероятно си щастлив в онова измерение, което не познавам, а бих искала понякога – да не знам нищо, защото незнанието е като да не съществува някакво друго измерение.

Аман от други измерения. Хайде всички да живеем наистина щастливо, или това го няма при дългите връзки?

Писмо 1

Здравей Мите,

Тъжно ми е, че те няма.
Явно няма как, всички се изкушаваме да вярваме, че имаме време за всичко.
Не мога да повярвам, че си постигнал толкова (това изречение го трих няколко пъти и не мога да напиша какво си постигнал, само ти си знаеш докъде си стигнал).
Надявам се да гледаш отвисоко сега.
В някаква степен си гледал отвисоко винаги.
Може би в това е бил проблема, а може би не, може би не е имало проблем дори.

Днес се запознах с Мира. Тя познава един друг човек, какъвто аз не съм познавала.

Ти беше мил и срамежлив, леко неуверен, но достатъчно здравословно възпитан, за да си толкова социално интелигентен, колкото наистина успяваше да привлечеш хората около себе си.

Глупости.
[15.3.2010 ã. 15:07:21] Dimitar Yurukoff: Kak si Iv.? ;)
[15.3.2010 ã. 15:09:23] ivabel: 4удесно, Мити, ти?
Липсваш ми.
Когато имах нужда, успя да ме изкараш от черупката. Виждах, че си самотен и виждах, че викаш за помощ. Но като не искаш да поемеш подадена ръка, никой не може да ти я натика насила.
Не мога да повярвам, че няма да се обадиш. Няма да ми пуснеш поредния текст, който трябва да поправя, за да има смисъл и да е четим.

„Ив, как се пише нежността? С едно или 2 т?”

Яд ме е на теб, Мити.
Не си бил толкова лесен за всеки ден, колкото си бил за вечността.
[12.3.2010 ã. 15:38:00] Dimitar Yurukoff: Не лесен съм, но да ми е интересно и ново.
Довиждане, приятелю.
Исках да ти пиша повече, и за Тигрите, и за теб, и за мен, и за търсенето.

Явно не сега.