Село Гостилица се намира на около 5 км от Дряново и на около 30 км от Габрово, Севлиево и Велико Търново.Намирам се тук по това време благодарение на подарък за една годишнина, която в противоречие с общо познатото аз бях попренебрегнала, а той-не.
Днес заваля сняг, което през януари е съвсем в реда на нещата, но просто направи денят доста магичен.
Може и да не може да си тръгнем, въпреки че пътят се чисти. Това е и притеснението на нашите съ-гости в „Къщата за гости Йоанна”, които са от Стара Загора и трябва да минат през някой от проходите.
И, днес, в прекрасния снежен ден, вместо да се разходим до Етъра, Трявна или Боженци, както бяхме планирали, отидохме до местния магазин.
Да, за разлика от много други селски магазини, този работи всеки ден до 10 вечерта и продава всичко, освен че служи за клуб на пенсионера, на ученика (в селото функционира защитено училище, което освен деца от селото приютява всеки ден и деца без родители от околните селища), отсреща е читалището и още няколко ! магазина. Местният предприемач, който управлява магазина, бай Иван, в някакъв момент се погрижи за нас, гостите на селото и седна да ни разкаже за Гостилица.
Както и в много други села, едновремешното население от 2000 души сега е 300. И това не е малко. Месечният оборот на магазина му е около 25,000 лева, което е не малка сума за такова село. Оборотът основно се генерира от местните, но все пак в селото работят 2 кравеферми, една къща за гости (Йоанна) и един комплекс за гости от 2 къщи (Белла Терра).
Както и в много други села, едновремешното население от 2000 души сега е 300. И това не е малко. Месечният оборот на магазина му е около 25,000 лева, което е не малка сума за такова село. Оборотът основно се генерира от местните, но все пак в селото работят 2 кравеферми, една къща за гости (Йоанна) и един комплекс за гости от 2 къщи (Белла Терра).
Както каза бай Иван, тук има работа, но хората не се навиват лесно да работят J
Искат надница от 40 лв. Има доста чуждестранни собственици на къщи – около 10 къщи на англичани, но също така на французи, германци и дори 2 къщи на Обединени арабски „републики”.
В спомените на бай Иван, който е завършил в София за кинооператор и известно време е „оперирал” с киното в селото и после в Габрово, има няколко емблематични момента от София, които той сподели – през 60 и някоя си, докато учил там, отишъл на цирк, понеже много обичал животните. В цирка се появил Емил Димитров, който запял и в рамките на сценичната изява си свалил сакото, след това ризата и така, по косми, веднага излезли някакви хора и му сложили белезници. 1 година не се чувало нищо за него.
Бай Иван си спомня и за друг случай в София – един камион с цимент влязъл в спирка в центъра на града, на която чакали 7 човека и ги премазал всички до смърт. Проверявал вестниците няколко дни (тогава не били много така или иначе) и не намерил нищо. Щом не пишат, значи не се е случило, нали? Само в „Общество и право” понякога пишело за престъпления, но иначе – такива нямало едно време, в доброто старо време.
Част от англичаните вече продават къщите си – нормално.
В спомените на бай Иван, който е завършил в София за кинооператор и известно време е „оперирал” с киното в селото и после в Габрово, има няколко емблематични момента от София, които той сподели – през 60 и някоя си, докато учил там, отишъл на цирк, понеже много обичал животните. В цирка се появил Емил Димитров, който запял и в рамките на сценичната изява си свалил сакото, след това ризата и така, по косми, веднага излезли някакви хора и му сложили белезници. 1 година не се чувало нищо за него.
Бай Иван си спомня и за друг случай в София – един камион с цимент влязъл в спирка в центъра на града, на която чакали 7 човека и ги премазал всички до смърт. Проверявал вестниците няколко дни (тогава не били много така или иначе) и не намерил нищо. Щом не пишат, значи не се е случило, нали? Само в „Общество и право” понякога пишело за престъпления, но иначе – такива нямало едно време, в доброто старо време.Част от англичаните вече продават къщите си – нормално.
Другият образ е също много красив (на 72 г. в момента) –
След като наблюдавахме играта му на шахмат с явно достоен противник, поговорихме и с него – той имаше нужда да си поговори. Преди време играел на високо ниво – бил е световния шампион Пологаевски ( в Габрово на 20 дъски), както и други национални шампиони.
Говоря много за това място, защото много ми хареса. Това става основно заради хората в него.
Подобно нещо бях видяла в Италия - приказливите сладки възрастни хора, които те карат да заобичаш дадено място, защото му дават образ и контекст.
А иначе – страхотна картинка, и както се казва в такива случаи –
 |
| the church door |
Тихо се сипе белия сняг – Публисис, не ме чакайте пак J
Няма коментари:
Публикуване на коментар