Тя върви
усмихната.
Джапа в ловите.
Тя е страшна
приказка –
недокосната.
Тя е детски
хубава,
толкоз слънчева,
толкоз чиста,
плачеща,
недостигната.
Тя е – болката…
Погледни лицето
й!
Избърши очите си,
затвори сърцето си…
И изтрий следите
й
из прахта във стаята.
Забрави чертите й
и сълзите парещи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар